Легализация

Легализацията на документи е вид удостоверяване на автентичността и верността на документа, прави се на документи необходими за чужбина или издадени там, необходима е при почти всички случаи.
Легализациите на документи в България се извършват съгласно Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.) и съгласно многообразието от наредби и други нормативни документи на различните ведомства.
Легализацията представлява процес на свързани заверки в различните държавни или частни инстанции, като последната такава инстанция в България е отдел “Консулски отношения” към Министерство на Външните работи на Република България.

Документи за чужбина
Почти винаги официалните документи предназначени за чужбина, подлежат на легализация и/или удостоверяване верността на направения им превод.
За целта е необходимо тези документи да преминат през поредица от различни заверки, удостоверяващи истинността им. Например една декларация трябва да бъде в оригинал, заверена нотариално от Декларатора, а след това се заверява от Министерство на Правосъдието на Република България, където нейната автентичност се удостоверява с поставянето на т. нар. АПОСТИЛ съгласно конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове сключена на 5 октомври в Хага известна като Хагската конвенция. Съгласно тази конвенция всички документи, идващи или заминаващи за страните ратифицирали конвенцията, трябва да са снабдени с т. нар. APOSTILLE - печат, който се поставя от оторизираните за това власти в съответната държава (обикновено Министерство на правосъдието, съд, общинска или полицейска служба). След това този документ се превежда и превода му се заверява в Консулски отдел към Министерство на външните работи.
По този начин вашите документи ще бъдат признати в повечето страни ратифицирали конвенцията без допълнителни заверки. Съществува и друг режим за легализация на документи предназначени за някои страни на основание т. нар. ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ. Това са нормативни документи - договори сключени между България и други страни (виж списъка по-долу). Според тези договори, за да бъде валиден даден документ в държавата, в която ще се използва, не е нужно да му бъде поставен печат APOSTILLE от Република България. Но съществуват отделни случаи, в които, въпреки, че България има договор за правна помощ със съответната държава, се налага поставянето на този печат (например отделни области във Франция не признават документи, които нямат Apostille).

Документи от чужбина
Всички официални документи идващи от чужбина, според българските закони, подлежат на легализация и/или удостоверяване верността на направения им превод.
За целта преди няколко години България ратифицира Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове сключена на 5 октомври в Хага и известна като Хагската конвенция. Съгласно тази конвенция всички документи идващи от страните, ратифицирали конвенцията, трябва да са снабдени с т. нар. APOSTILLE, печат, който се поставя от оторизираните за това власти в съответната държава (обикновено Министерство на правосъдието, общинска или полицейска служба). По този начин се избягва допълнителното заверяване на документите идващи от чужбина в съответните дипломатически и консулски представителства в България.
Съществува и друг режим за легализация на документи с някои страни на основание т. нар. договори за правна помощ. Това са нормативни документи - договори сключени между България и други страни (виж списъка по-долу). Според тези договори, за да бъде валиден даден документ в Република България, не е нужно да му бъде поставен печат APOSTILLE от съответната държава на издаване.

 

ДЪРЖАВИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ /БЕЗ АПОСТИЛ/:

Австрия, Азербайджан, Алжир, Армения, Беларус, Виетнам, Грузия, Йемен, Кипър, КНДР, Куба, Кувейт, Либия, Македония, Монголия, Полша, Румъния, Руска федерация /и за държавите от бившето ОНД - без Литва, Латвия и Естония/, Сирия, СР Югославия /и за държавите от бившата СФРЮ – Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения/, Словакия, Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Чехия

 

ДЪРЖАВИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ /С АПОСТИЛ/:

Австралия, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Бахами, Белгия, Белиз, Ботсвана, Бруней, Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Дания, Естония, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Китай (само за областите Хонг Конг и Макао), Колумбия, Конго, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Малави, Малта, Маршалски острови, Мексико, Намибия, Нию, Нова Зенландия, Норвегия, Панама, Португалия, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Свазиленд, Сент Кидс и Невис, Сейшели,  Суринам, САЩ, Тонга, Тринидат и Тобаго, Турция, Фиджи, Холандия,  Швеция, Швейцария, Южна Африка, Япония.